Бургаски сюжети – за малкия паметник на жертвите на комунизма и огромния „Альоша“, вдигнал ръка срещу България
Добромир Гюлев
Тъжен ден е през днешния ден... 1 февруари.
Денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим.
В Бургас има дребен монумент, неугледен сред ламаринените огради на „ дупката “ в сърцето на града, и новопрокопаната подземна улица, през която пропълзяваме под краката на големия „ Альоша “. Същият, който заплашително е вдигнал ръка, като че ли за
да изплющи пестник
на целокупното бургаско „ селячество “...
Та за дребния монумент ми е думата, не за огромния. Тази дребна пирамида с четири надписа през днешния ден събра 20-тина души, които донесоха по някое цвете, възпламениха по една свещ, споделиха си по две-три думи и безшумно се разотидоха...
Нямаше венци и речи от кмета, нямаше общински съветници (вероятно изморени от вчерашния си първи работен ден за годината), нямаше представител на страната в лицето на регионалната администрация, нямаше костюмирани локални водачи на политическите партии.
Имаше няколко индивида, които желаят да запазят жива паметта за този
черен и неприличен миг от българската история
Период, в който сме се убивали едни други по заповед на ненаситната империя.
Смирени хора, сгушени в ъгъла, до ламаринените огради - издигнати, с цел да прикрият „ емблемата “ на комунистически Бургас – блатото с жаби...
Патриоти ли са тези хора?
Не, не са.
Или най-малко не и такива, които да влизат в изпразнената от наличие думичка, с която си умират да се кичат всякакви хора с татуировка на Ботев по месата си...
След два месеца ще има избори, преди които ще се наслушате на „ патриоти “, които милеят за страната си, за валутата й, за езика й, веейки непознати флагове, спестявайки в непозната валута и „ изнасилвайки “ езика ни в необразованите си Facebook постове. Същите тези ще издигат пред очите ви като най-висш блян за самостоятелна България тъкмо „ националната република “, която не беше нито национална, нито република, нито самостоятелна.
На 3ти март ще се съберат
пред огромния „ Альоша “ с вдигнатия пестник,
ще поседят в краката му, ще позабършат ботушите му с непознатите си флагове и ще се приберат у дома, с цел да си сипят, преди да закрещят какъв брой обичат България...
Тези, сегашните „ патриоти “ са същите като тези от 1945, които с готовност и жар са разстрелвали своите, единствено с цел да се харесат на непознатия си стопанин. То и господарят е същия дори...
Историята има неприятния каприз да се повтаря, да знаете!
Ако пристигна ден Альоша да спусне ръката си, с цел да изплющи бургазлии, на всички ни ще се наложи да разчитаме на тези 20-тина скромни и тъжни хора, събрали се до дребния сгънат монумент... Гръмогласните „ патриоти “ ще са заети да копаят нови трапове по разпореждане на старите си господари.
Тъжен ден е през днешния ден... 1 февруари.
Денят, в който почитаме жертвите на комунистическия режим.
В Бургас има дребен монумент, неугледен сред ламаринените огради на „ дупката “ в сърцето на града, и новопрокопаната подземна улица, през която пропълзяваме под краката на големия „ Альоша “. Същият, който заплашително е вдигнал ръка, като че ли за
да изплющи пестник
на целокупното бургаско „ селячество “...
Та за дребния монумент ми е думата, не за огромния. Тази дребна пирамида с четири надписа през днешния ден събра 20-тина души, които донесоха по някое цвете, възпламениха по една свещ, споделиха си по две-три думи и безшумно се разотидоха...
Нямаше венци и речи от кмета, нямаше общински съветници (вероятно изморени от вчерашния си първи работен ден за годината), нямаше представител на страната в лицето на регионалната администрация, нямаше костюмирани локални водачи на политическите партии.
Имаше няколко индивида, които желаят да запазят жива паметта за този
черен и неприличен миг от българската история
Период, в който сме се убивали едни други по заповед на ненаситната империя.
Смирени хора, сгушени в ъгъла, до ламаринените огради - издигнати, с цел да прикрият „ емблемата “ на комунистически Бургас – блатото с жаби...
Патриоти ли са тези хора?
Не, не са.
Или най-малко не и такива, които да влизат в изпразнената от наличие думичка, с която си умират да се кичат всякакви хора с татуировка на Ботев по месата си...
След два месеца ще има избори, преди които ще се наслушате на „ патриоти “, които милеят за страната си, за валутата й, за езика й, веейки непознати флагове, спестявайки в непозната валута и „ изнасилвайки “ езика ни в необразованите си Facebook постове. Същите тези ще издигат пред очите ви като най-висш блян за самостоятелна България тъкмо „ националната република “, която не беше нито национална, нито република, нито самостоятелна.
На 3ти март ще се съберат
пред огромния „ Альоша “ с вдигнатия пестник,
ще поседят в краката му, ще позабършат ботушите му с непознатите си флагове и ще се приберат у дома, с цел да си сипят, преди да закрещят какъв брой обичат България...
Тези, сегашните „ патриоти “ са същите като тези от 1945, които с готовност и жар са разстрелвали своите, единствено с цел да се харесат на непознатия си стопанин. То и господарят е същия дори...
Историята има неприятния каприз да се повтаря, да знаете!
Ако пристигна ден Альоша да спусне ръката си, с цел да изплющи бургазлии, на всички ни ще се наложи да разчитаме на тези 20-тина скромни и тъжни хора, събрали се до дребния сгънат монумент... Гръмогласните „ патриоти “ ще са заети да копаят нови трапове по разпореждане на старите си господари.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ